Количка
0
Понякога не сме спрели да обичаме книгите. Просто четенето се е превърнало в още едно нещо, което „трябва“ да правим. Ето как да си го върнем обратно.
Има периоди, в които четеш книга след книга.
Едната още не е свършила и вече знаеш коя ще бъде следващата. Носиш книга в чантата си, в метрото. Четеш преди сън. Още сутринта мислиш как вечерта ще я дочетеш. Не спиш с цели нощ.
И после изведнъж – нищо.
Книгата стои на нощното шкафче. Отваряш я. Прочиташ две страници. Посягаш към телефона. Или заспиваш преди да си стигнала до главата, която мислено си набелязала и после се обвиняваш (добре де, тук може и да съм само аз:)). И в някакъв момент започваш да си мислиш:
„Какво ми стана? Аз обичах да чета.“
Най-вероятно все още обичаш. Просто понякога дори любимите ни неща започват да приличат прекалено много на задачи.
Не започвай с книга, която „трябва“ да прочетеш
Това може би е най-лесният начин да не се върнеш към четенето.
Класика, която от години отлагаш. Книга, която всички хвалят. Нещо сериозно, защото ти се струва, че „трябва да четеш по-смислени неща“. Когато отново започваш, избери книгата, към която сърцето те води, която те притегля и за която нямаш търпение!
Няма значение дали е романтична история, криминале, нещо леко или книга, която би прочела за един следобед.
В този момент целта не е да станеш по-добър читател. Целта е отново да ти стане приятно да четеш.
Започни с десет минути
Зарежи гръмките обещания и тракерите, брой прочетени страници, goodreads предизвикателства, Само десет минути.
И ако след тях искаш да затвориш книгата – направи го. Много от нещата, които обичаме, губят чара си в момента, в който им сложим квота. Четенето не е изключение.
Върни се към книга, която вече обичаш
Не е задължително следващата книга винаги да бъде нова. Понякога най-краткият път обратно към четенето е история, която вече познаваш. Имам познати, които препрочитат Хари Потър десетки пъти, във всякакви моменти през живота си. На мен лично първите три части са ми любими, така че може и ти да се връщам към конкретна книга, поредица или дори герои, които са те запалили да четеш. В главата ми веднага изниква Дагни Тагарт от „Атлас изправи рамене“, която винаги мога да „послушам“ още малко как говори или да се мотивирам от действията ѝ.
С нещо познато няма натиск да „наваксваш“ или да следиш сложен сюжет. Просто се връщаш на познато място. И има нещо много успокояващо в това.
Остави книгата там, където живееш
Не на най-красивия рафт. Там, където действително прекарваш времето си.
На дивана, на масата, на нощното шкафче – някъде, където да ти е пред очите. Често телефонът печели не защото ни е по-интересен, а защото е по-близо. Направи същото с книгата.
Позволи си да я изоставиш
Това правило би спасило много читателски животи. Не си длъжна да довършиш всяка книга, която започваш. Нито защото си дала пари за нея, нито защото има прекрасни ревюта, нито защото „остават само 120 страници“.
Не губи време в книги, които не те палят за сметка на други. Следващата може да бъде онази, заради която отново ще останеш будна до два през нощта.
Избирай за човека, който си сега
Имаме склонност да купуваме книги за една въображаема версия на себе си. Жената, която ще има повече време. Която ще чете философия в неделя сутрин (аз сега, когато ходя на уроци по философия и искам да купя всички книги на Сартр и Бовоар, но се спирам с мисълта, че вероятно няма да прочета всички наведнъж).
Или пък версията, която ще отбелязва важните пасажи с молив и ще води читателски дневник. Случайно като мен да имаш вече 1-2 започнати?
А може би точно сега си уморена. Имаш 20 минути вечер. И ти трябва история, с която умът ти да почине, а не да се напрегне още повече.
Избирай книги за живота, който имаш, а не за живота, който си представяш, че трябва да имаш.
Направи си малък ритуал
Не ти трябва „reading corner“ от Pinterest. Понякога са достатъчни кафе или чай, телефонът ти да е в другата стая, тишина и топло одеяло.
Точно затова толкова обичаме идеята за четенето като ритуал.
Не защото му трябват много красиви неща около него, а защото ритуалът казва:
„Това време е време за мен.“
А ако не знаеш какво да прочетеш?
Понякога проблемът не е, че не ти се чете. А че има прекалено много избор.
Отваряш списъка си с книги. После Instagram. После Goodreads. После още един списък. И накрая не избираш нищо.
В такъв момент е хубаво някой друг да направи избора вместо теб.
Точно от това усещане се роди и нашата Среща на сляпо с книга – избираш по няколко подсказки, а заглавието остава изненада.
Понякога не ти избираш книгата, а книгата избира теб.
Ако трябва да изберем само един съвет?
Започни с десет минути. Останалото остави на книгата.
