Но колкото и семпло да живея, колкото и да разчиствам дома, вещите и токсичните хора от живота си, има неща, които не искам и няма да разчистя. Които са непокътнати, съкровени и недокоснати от минимализма, колкото и да харесвам тази философия.
Това са четенето, писането и времето за себе си.
Отказвам да броя книгите си и да се ограничавам в четенето. Да, подарявам ги, дарявам ги, опитвам все пак да вмъкна нещо от минимализма. Но никога няма да подкрепя свят, в който трябва да ограничим книгите, особено тези на хартия.
И точно тези неща, които са недокоснати от минимализма в моя свят, са същите неща, от които искам да има повече в света на другите жени. Жените, които търсят.
Затова са кутиите, затова са книгите. Това е мисията.
Тази кутия изглежда минималистична. Дизайнът на артикулите е минималистичен, защото за мен естетиката също подлежи на неговите норми. Но тя все пак е нещо материално. Тя все пак някак е събрала нещата, които ме пренасят отвъд материята – четенето, писането, времето за душата. В нея съм избрала нещата, които обичам. С които прекарвам всеки ден.
„Любов навреме“ – любимите ми стихове, събрани в книга, която беше изчерпана дълго време, но сега я възродихме.
Тефтер и моливи, защото всеки ден записвам мислите си.
Винаги пиша с молив. Не толкова за да мога да трия – даже моливът ми няма гумичка – а защото се чува допирът на графита с хартията. И това леко хрускане романтизира това толкова простичко действие. Химикалите ми се струват прекалено необратими и претенциозни. Затова обожавам моливите.
Тефтерът, хартията, писането вече са като продължение на мен самата. Писането е продължение на тялото ми, продължение на ръката ми, без което не мога да си представя себе си. Декарт е казал: „Мисля, следователно съществувам“, а за мен е: „Пиша, следователно съществувам“.
Чаша, на която пише Me Time, или „Време за мен“.
Това беше и все още е името на първата книжна кутия, която създадох преди около осем години.
И продължавам да съм застъпник на времето, прекарано насаме със себе си, с тефтер или с книга в ръка. Времето, в което успяваме да открием всички онези пластове от себе си, за които не сме подозирали. В което успяваме да се видим отвъд ежедневието, отвъд грижите и притесненията, отвъд пребиваването в чужди светове.
Времето за мен е едновременно онова „отвъд“ и онова „навътре“, от което се нуждаех, когато бях загубила себе си, и от което все още се нуждая така, както жадният се нуждае от вода.
Времето за мен и минимализмът, заедно с книгите, които винаги са били моето спасение, бяха нещата, които ме върнаха към живота след паник атаки, крайна форма на бърнаут и много безсънни нощи.
Затова – не, няма да ги деля.
Затова няма да спра да се застъпвам за тях. И да бъда посланик на този половин час, в който да се погрижим за душата си.
Таблетка за душ. Нещо, което открих преди две години и оттогава си подарявам това изживяване всеки път, когато искам да се поглезя.
Някой път банята ми мирише с дни на аромата на точно тази таблетка и ми напомня, че съм си позволила да си обърна внимание.
И нещо сладичко. Пак мое любимо, за което има история. Ако ви е интересно, прочетете как е създадена тази компания и как са създадени тези маршмелоу. Всеки път, когато хапвам от тях, сякаш разговарям с тяхната създателка.
От създател към създател.
Това е и другото значение на тази кутия.
От мен за теб.
Защото и двете сме създатели.