Ревю: „Всевечност“ от Аликс Е. Хароу

Исках да ви разкажа за „Всевечност“ от Аликс Е. Хароу и да ви убедя да добавите това бижу към библиотеката си, но осъзнах, че съм толкова подвластна на историята, че няма да мога да бъда нито обективна, нито безпристрастна. Винаги съм обичала фентъзи, в което битките вземат превес, а любовта (ако има такава) е сурова и жестока. Лесно беше да избера „Всевечност“, защото съчетаваше всичко, което си представях да има в следващата ни книга – силен женски персонаж (и то рицар!!!), пътуване във времето (кой не иска да поправи нещата?) и странна магия. Признавам си, докато четях ръкописа, така и не довърших книгата докрай. Бях сигурна, че ще я издиря и ако Повелителят на книжните права отреди – ще стане част от каталога на Charly Wilde Publishing.

Още в началото на книгата се срещаме с Оуен Малори – момче, което толкова отчаяно има нужда от идол, че Уна Всевечната се отзовава на драго сърце. За нея се пишат легенди – жената рицар, дала живота си в името на кралица и кралство. Оуен пораства, става учен и не спира да търси истината за Уна – спомена, който е белязал целия му живот досега. Един ден получава нареждане, и то не какво да е, а именно той да напише историята за Всевечната. Това, разбира се, е възможно само ако се върне назад във времето, там под тиса. И той го прави. Не веднъж, а много пъти. И всеки път се разплита нова нишка от образа на жената рицар, която нишка се оплита със съдбите на двамата главни герои.

Преди време се влюбих в начина, по който пише Джон Гуин, и по-специално в „Сянката на боговете“. Уна много ми напомня на Орка – безстрашна, силна и изумителна героиня. Ако очаквате при всяко „връщане в миналото“ да се случва едно и също, ще ви разочаровам. Миналото има толкова версии, колкото хора са били част от него, и всяка е различна – това не се отнася само за книгите.

Тръпнех в очакване дали отношенията между Уна и Оуен ще придобият друг оттенък и… Е, не мога да ви кажа, но има една сцена, която е за (СЪРЦА)! И въпреки всичко – това не е любовен роман.

Краят беше абсолютно неочакван, макар да бях сигурна, че „повече няма какво да стане“. Не знам дали ще си купите „Всевечност“ заради красивия дизайн и порезки, дело на Фифи, или защото намирате сюжета за интересен, но при всички случаи… библиотеката ви има нужда от нея.

Автор: Йоана Младенова