Можеш ли да излезеш от ролята поне за малко? Това се питам, докато съм се гмурнала в море от информация, започващо с живота на Пруст, преминало през стихотворенията на Дилън Томас и завършило с едно прозрение. Разбира се, "завършило" за море е силно казано - то няма край, само граници, а ако го гледаш от брега, и граници няма - само вълни, вълшебства и хоризонти.
Прозрението е всъщност това, което се питам - можеш ли поне за малко да излезеш от роля, Ралица? (Да, говоря на себе си често, за съжаление обикновено назидателно. Не бих била добра майка за "вътрешното си дете"). Улавям се, че от няколко дни съм изключително увлечена от темата за великите писатели, задушена от срам, че не знам всичко за всички тях, че съм невежа, лаик, дилетант. Слушам интелектуалци как в съвсем неангажиращ разговор вкарват думите и имената им, съвсем небрежно, блиц, както бих отговорила аз, когато някой ме пита колко калории има в 100гр. сирене (около 300, най-много протеини, после мазнини, най-малко въглехидрати, като все пак зависи от сиренето). После си казвам, че знам много за връзката между базовия лихвен процент и ликвидността на банките, но това не ме радва особено, нито познанието ми за калориите. Това са само избледнели мои версии - на студента по Финанси и на одитора, на вманиачената по диети тийнеджърка. Това са роли, които са отминали и не ми помагат с настоящата. Сега си имам нова роля - не искам просто да чета, искам да знам всичко за литературата, искам да прочета всички класици и съвременни гении, да мога да ги цитирам, да знам повече за живота им, да вмъквам Бродски в разговора инстинктивно, не умишлено, дори само наум (както е с калориите).
Хубаво - бихте си казали - та в това няма нищо лошо. Няма нищо лошо, ако не беше толкова объркващо да имаш много роли. Минах през какво ли не и резултатът - имам чувството, че знам по малко от всичко. Толкова много интереси и хобита съм сменила (плюс няколко професии), че в главата ми е крем супа. Нали знаете, когато сварите зеленчуците и те още са ясно различими едни от други - тогава все още имате шанс да направите бистра нееднородна супа, сбор от съставните си части, платно за красотата на всеки зеленчук. Когато обаче ги "прегазите" с пасатора (не мога да си представя по-ужасна смърт за зеленчуците, но и аз го правя), те са вече необратимо и завинаги крем супа и нищо повече. Точно така чувствам набора от отделни знания и отделни дисциплини в главата ми. Затова и често издигам на пиедестал хората, които цял живот са дълбали в една роля, за да станат гениални в нея. Може да са готвачи, които знаят всичко за храната, може да са икономисти, може да са редактори, писатели, може да са автомонтьори, които сякаш си бъбрят с автомобилите. Може да са всякакви, но са ненадминати в ролята си, защото са посветили на нея целия си живот.
Започнах да се питам дали бих посветила живота си на литературата, ако можех да се върна назад. Дали в гимназията бих чела повече, дали вместо с числа, щях да следвам нещо, свързано с думи, дали после можех да стана преводач или защо не редактор на художествена литература. Колко ли колонки щях да списвам сега (израснала съм със "Сексът и градът" и романтичната представа за професията на Кари Брадшоу)?. Опитвам си да си кажа, че не е късно, но всъщност е. Късно е да бъда ученик, който да наизусти Шекспир, докато главата му е полупразна, или пък отново студент, защото прекалено много обичам работата и времето със семейството си, няма как да започна първата си работа втори път и тя да предопредели живота ми. Сега само добавям, каквото мога, поръсвам с подправки вече сготвеното на бавен огън месо (надявам се, че схванахте метафората), Не мога да изживея живота си отново, заровена в томовете на Пруст, Достоевски и Джеймс Джойс, мога само да прочета по нещо от и за тях, да им се възхитя и да се задоволя с този възторг. Да разчитам на хората, посветили живота си на литературата, да ме просветят с ново име или текст. Това мога и това правя. Разбърквам крем супата и я храня с емоция, с надежда, с думите.
Повторям си отново - можеш ли поне за малко да забравиш за тази роля? Коя ще бъдеш, ако нямаш нова роля? Коя беше преди всички тези роли?
Затварям очи и се виждам - малко момиче с книжка в ръка. На 5 години съм, вече мога да чета и съм се облегнала на леглото в детската ни стая, а зад мен е библиотеката, пълна със съкровища. После виждам тийнеджър, който се опитва да пише стихове. Студентка, която открива Богдан Русев, Цвета Стоева, Теа Денолюбова и цялата магия, която се лее от всички съвременни български автори. Откривам ги, това е нов свят и аз съм преродена. Мога да започна да живея отново, по-красиво. После виждам работеща млада жена, която отива в единствения почивен ден до книжарницата да си купи книги, докато сърцето й ще изкочи, защото отново е получила паник атака, но е решена да се прибере вкъщи с малко поезия. А после едно по-възрастно момиче, което зарязва всичко, за да се занимава с... книги. Чете поредната такава, седнала на дивана.
Осъзнавам, че преди, между и след всички тези роли, аз ще си остана момичето с книга в ръка. И тази реалност ми харесва. Бих я играла цял живот.