За жените
Напоследък не мога да не забележа колко много си приличаме. Усещам се във всяка една от тях и усещам тях в себе си. И това е причината да ме привлича толкова темата за женското и женственото, за желаните и желаещите, силни и нежни жени.
Тези, които откриват щастието в усмивките, в малките капки роса, в есенните листа и коледните лампички. Тези, които знаят, че „думите са само думи, докато наистина не мислиш това, което казваш и любовта не е любов, докато не я дадеш“. Знаят, че най-голямата радост е да зарадваш някого и най-хубавите подаръци са тези, които ти правиш. Знаят, че и най-малкият жест понякога прави чудеса и че променят света всеки път, когато накарат някого да се усмихне.
Вярват, че мислите създават реалността. Могат да прощават, защото вярват в силата на любовта и на омразата. И знаят, че винаги едното побеждава, а без прошка любовта не може да победи.
Те са силни. Защото знаят, че „любовта не може да те направи силен. Трябва да си силен, за да обичаш“. Знаят, че и най-големите проблеми изглеждат мънички, когато ги споделиш. Имат нужда да споделят. С други жени. И мъже. С хора. Които ги обичат.
Понякога се заричат повече да не се влюбват. Но не могат. Те са създадени, за да обичат и да бъдат обичани. Някой път бягат далеч от любовта, някой път към нея, понякога опитват просто да се скрият, а понякога искат да я следват през целия път. Но винаги я намират. И тя тях. Те са създадени за нея. И тя за тях.
Говорят за мъже. Прекалено много. Повече, отколкото има за казване. Повече, отколкото знаят. Правят нещата по-сложни, отколкото са. Анализират. Шегуват се. Коментират. Обвиняват. Оправдават. Смеят се. Проблемите изглеждат мънички, когато ги споделиш. Но знаят, че сложни неща няма.
Любовта е лесна, както е лесно да целунеш, да живееш е лесно, както е лесно да се усмихнеш. Ама нали трябва да се говори за нещо. Защото е приятно, и забавно, и защото се ражда истината. Истината, която винаги търсят.
Знаят, че понякога най-много нараняваш тези, които най-много те обичат. И че понякога обичаш тези, който те оставят изгубен. Но винаги се намират. Защото се търсят.
Това е за всички жени. За тези, които обичам. За тези, които обожавам. За тези, на които се възхищавам. За тези в мен. И навсякъде. За техните усмивки. И мисли. И красота. И сила. И спокойствие.
И любов.