Ако се ядосваш за дребни неща, никога не е заради дребните неща.
Вътре мирът ти е счупен. Балансът се клати. Има нещо много по-голямо, което не ти дава покой. От какво си се отказал? Кое се е изплъзнало на косъм?
Голямата любов (вместо удобната), къщата в планината, за която мечтаеше (вместо твоята кутийката в големия блок), близостта до морето (вместо мръсните улици), призванието ти (вместо досадната работа)?
Ако сърцето ни беше разделено на части живот, когато големите части боледуват, заразяват и малките. Умира прекалено много живот в сърцето ни. Онзи, който ни е карал да се усмихваме без причина. Онзи, с който сме летяли. А отвисоко дреболиите изглеждат толкова смешни малки точици.
Малките части живот в сърцето ни не могат да увредят големите, защото са просто прашинки на повърхността му. Вътре има място само за нещо велико.
Ако се ядосваш за дребни неща, имаш по-голям проблем.
Трябва да се погрижиш за сърцето си.
