Отново си хубава! Слънцето се е прибрало в косите ти, лятото се отразява в кожата, a очите ти пламтят.
Вече не виждам в тях болката, за която ми каза, че никога няма да спре. Не виждам мъжа, който си тръгна. Не виждам как животът ти висеше на нишка. Не виждам пропастта, чийто ръб беше твой дом толкова време.
Само сила.
Иска ми се да ти кажа, че това ще е последният път, в който любовта почти те унищожава. Но не мога. Мога единствено да обещая, че след като ти покаже колко е силна, дори когато е нeправилна, ще те пощади. За да ти докаже после колко е всемогъща, когато е истинска. Само тогава няма да има нужда да се бориш с нея. Тогава всички битки ще са заради нея, ще си струват и може да са трудни, но тя е най-добрият съюзник. Онзи, пред когото всеки враг отстъпва. Всички черни магии губят силата си. Всички суеверия, гордост и предразсъдъци се оттеглят. Отивам там, където тя липсва. Преструват се на нея. Но те са скитници без дом, обикалят от сърце на сърце, за кратко или дълго. И го напускат разгромени. Никога няма да надвият вечността.
Обещавам ти любовта, в която съм сигурна. Но тези обещания не достигнат до очите ти. Силата сега те пази от всичко. Не е трудно да обичаш, след като си загубил, трудното е да опиташ. Но няма нужда да бързаш. Нека сърцето ти оздравее. Само здравото сърце знае как се обича. Болното бърка вниманието с любовта, приятелството със страст, усмивките с целувки. А те не бива да се бъркат.
Исках да ти кажа само две неща:
Толкова си хубава! И ще обичаш отново.