Преди не знаех колко точно е това. Дали е капчица или океан. Мерех по твоя аршин.
Лесно е да задоволиш човек, който смята, че не заслужава нищо.
Искаш да се върнеш, но сега няма да ти е лесно да ме обичаш. Няма да е достатъчно присъствието ти. Вече заслужавам повече от изключения телефон и лъжите, погледите встрани и липсата на целувка , преди да заспя.
Умаляха ми. Мъничките мечти и дребните планове. Престорената ревност и досадното мрънкане.
Не пораснах, за да се смалявам отново. А може би никога не съм била по-голяма от отражението си. Оглеждала съм се в криво огледало, в миниатюрни идеали, в тесен светоглед, в охладнели амбиции.
Здравей отново. Не, не съм по-високомерна, просто съм прекалено голяма за твоя малък свят. Преди погледът ти ме побираше цялата. Сега няма да се събера никога в прегръдката ти.
Вече там ми е тясно.
Не, не съм по-високомерна. Просто знам, че реалността съществува единствено в очите ни, а ние трябва единствено да изберем правилните очи. Никой не знае дали наистина сега съм лебед и дали съм била някога грозно патенце. Може би за теб винаги ще остана затворена в границите на собствената ти реалност. Може би винаги в твоите очи ще съм мъничка.
Твоят лебед не съм аз. Но вече не ме боли да го призная.
Защото сключих договор с Вселената да не бъда повече за никого грозно пате. Ще избирам очи, които виждат реалността безкрайна, колкото мечтите им, които не се страхуват да обичат светове, вместо точици, които ще ми дадат толкова, колкото заслужавам. Но за тях това ще значи нещо съвсем различно.
Ще избера очи, които мечтая за простор. Защото любовта е необятна. И не се побира в малки светове.