Количка
0
Featured post
Към целия текст
Момичето с книга в ръка
Можеш ли да излезеш от ролята поне за малко? Това се питам, докато съм се гмурнала в море от информация, започващо с живота на Пруст, преминало през стихотворенията на Дилън...
Featured post
Към целия текст
Бронята, която носим и сърцата, с които обичаме
Всеки път, когато си помисля колко много съм научила, животът ми напомня да карам по-полека с изводите. Тъкмо когато започна да ходя на пръсти по звездите, гравитацията на болката ме...
Featured post
Към целия текст
Защо просто не игра по правилата?
Или как социалните мрежи ме направиха перфектна. Долавяте ли сарказма? Доскоро бях единствено благодарна на социалните мрежи, чрез които книгите ми достигнаха до хиляди хора. Те сбъднаха мечтата ми, помогнаха ми...
Всичко, за което не плаках
Понякога ми се иска да плача силно и дълго, да плача за всичко, за което не плаках. Първия път, когато...
1 comment
Момичето с книга в ръка
Можеш ли да излезеш от ролята поне за малко? Това се питам, докато съм се гмурнала в море от информация,...
Бронята, която носим и сърцата, с които обичаме
Всеки път, когато си помисля колко много съм научила, животът ми напомня да карам по-полека с изводите. Тъкмо когато започна...
Позволявам си да живея!
Чух интересна теория днес на тема защо една жена губи лекотата и радостта от живота. Беше по повод изповедта на...
Защо просто не игра по правилата?
Или как социалните мрежи ме направиха перфектна. Долавяте ли сарказма? Доскоро бях единствено благодарна на социалните мрежи, чрез които книгите ми...
Ще избягам ли?
Може би не. Всеки нов човек около мен, всяко ново преживяване, всеки нов ден е стъпка напред, но всеки спомен...